Инсултът не приключва в момента, в който опасността бъде овладяна. След стабилизиране на пациента започва друг важен период – възстановяването след инсулт. Именно тогава могат да се появят усложнения, свързани с обездвижване, нарушения в преглъщането, мускулна слабост и други последствия от инсулта.
Сред възможните усложнения са аспирационна пневмония, декубитални рани, дълбока венозна тромбоза, контрактури, спастичност, болки в рамото и падания. Затова добрата грижа след инсулт не се ограничава само до приемането на лекарства. Необходими са наблюдение, правилно позициониране, подходящо хранене и постепенно раздвижване според състоянието на пациента.
Ранното раздвижване играе важна роля. Продължителното залежаване е един от основните проблеми след тежък инсулт. Когато човек прекарва голяма част от деня в леглото, мускулната сила постепенно намалява, ставите губят подвижност, а рискът от редица усложнения се увеличава.
Затова рехабилитацията след инсулт обикновено започва възможно най-рано, когато медицинското състояние позволява. Това обаче не означава пациентът да бъде изправян и натоварван на всяка цена. В първите часове и дни активността трябва да бъде внимателно съобразена със състоянието и препоръките на медицинския екип.
В началото рехабилитацията може да включва правилно позициониране в леглото, пасивни движения и постепенно преминаване към някои действия като сядане, изправяне и ходене. По-късно упражненията се насочват към възстановяване на силата, равновесието, координацията и способността за извършване на ежедневни дейности.
Особено важно е да не се допуска пациентът да използва единствено здравата страна на тялото. След инсулт засегнатата ръка или крак може постепенно да стане още по-слаба и неподвижна, ако не бъде включвана правилно във възстановяването.
Рехабилитационната програма трябва да бъде индивидуална. При всеки човек подходът трябва да бъде спрямо състоянието, възможностите и целите. При един пациент основната цел може да бъде отново да проходи самостоятелно, докато при друг първата задача е да успее да седи стабилно или да се премества безопасно от леглото на стол.
Проблемите с преглъщането не трябва да се подценяват. Дисфагията, или затрудненото преглъщане, е често срещан проблем след инсулт и може да доведе до попадане на храна или течности в дихателните пътища. Това увеличава риска от аспирационна пневмония. Именно затова оценката на преглъщането е важна част от грижата след инсулт.
Сигнали за проблем могат да бъдат кашлица или задавяне по време на хранене, промяна на гласа след преглъщане или видимо затруднение при прием на храна и течности.
При установена дисфагия специалист може да препоръча определена позиция на тялото, промяна в консистенцията на храната и течностите или специфични упражнения. Не е добра идея близките сами да определят каква храна е подходяща.
Добрата устна хигиена също има значение. При хора с проблеми с преглъщането тя е част от мерките за намаляване на риска от аспирационна пневмония.
Храненето и приемът на достатъчно течности трябва да бъдат наблюдавани и по друга причина. След инсулт някои пациенти не могат самостоятелно да се хранят, губят апетит или имат затруднения да изразят нуждите си. Недостатъчното хранене и дехидратацията могат допълнително да затруднят възстановяването.
При пациентите на легло трябва да се обърне специално внимание на кожата. Продължителният натиск върху определени части на тялото може да доведе до декубитални рани. Рискът се оценява индивидуално, а грижата включва подходящо позициониране, наблюдение на кожата, добра хигиена и подходящи средства за намаляване на натиска.
Предотвратяването на втори инсулт също е част от възстановяването.Човек, който вече е преживял инсулт, има нужда не само от възстановяване на загубените функции, но и от контрол на факторите, които могат да доведат до нов мозъчносъдов инцидент.
Особено значение имат високото кръвно налягане, тютюнопушенето, високият холестерол, диабетът, предсърдното мъждене, физическата неактивност и други сърдечносъдови рискови фактори. Според конкретната причина за инсулта лекарят може да назначи антиагрегантна или антикоагулантна терапия, лекарства за контрол на кръвното налягане и холестерола или друго лечение.
Тези медикаменти не трябва да бъдат спирани или променяни самостоятелно, дори когато пациентът започне да се чувства по-добре.
Не по-малко важни са психологическите и когнитивните последствия. След инсулт могат да се появят проблеми с паметта и концентрацията, тревожност, депресивни състояния и промени в поведението. Те също трябва да бъдат разпознавани и включени в цялостния план за възстановяване.
Именно затова рехабилитацията след инсулт е най-ефективна, когато различни специалисти работят заедно. В зависимост от последствията може да са необходими лекар, кинезитерапевт, ерготерапевт, логопед, психолог и медицински сестри.
Предотвратяването на усложнения след инсулт всъщност започва от много малки, но постоянни действия – правилната позиция в леглото, безопасното хранене, достатъчният прием на течности, грижата за кожата, приемът на назначените лекарства и постепенното връщане към движение.
Колкото по-рано тези грижи бъдат организирани правилно, толкова по-добри условия има пациентът да използва максимално възможностите си за възстановяване и постепенно да възвърне част от своята самостоятелност.