Когато започнем да изпитваме болка в коляното, тазобедрената става или рамото, естествената реакция на много хора е да ограничат движението. Това изглежда логично, особено ако болката се появява именно при ходене или физическо натоварване.
Почивката действително е необходима при определени травми и остри състояния. Продължителното обездвижване обаче невинаги е приятел на ставите. Когато се движим по-малко, мускулите постепенно отслабват, подвижността може да намалее, а връщането към нормалните ежедневни дейности става все по-трудно.
Именно затова активният начин на живот има важна роля не само за поддържане здравето на ставите, но и при много състояния, при които вече има болка и ограничение на движенията.
Защо ставите имат нужда от движение?
Ставите не работят самостоятелно. Около тях има мускули, сухожилия и връзки, които участват във всяко движение и осигуряват стабилност.
Добрата мускулна сила помага част от натоварването да бъде поемано от мускулатурата. Когато тя отслабне вследствие на продължително обездвижване, обикновени дейности като изкачване на стълби, ставане от стол или по-продължително ходене могат да станат значително по-трудни.
Редовното движение подпомага запазването на мускулната сила, функционалността и подвижността. Това е особено важно с напредването на възрастта, когато естествено започваме да губим част от мускулната си маса и сила.
Не е необходимо обаче човек да тренира интензивно, за да бъде активен.
Ходенето, плуването, карането на велосипед, упражненията във вода, подходящата гимнастика и упражненията за сила и подвижност могат да бъдат добър избор в зависимост от възрастта, физическата подготовка и състоянието на ставите.
За някого подходящата активност може да бъде половин час ходене, докато при друг началото може да означава няколко минути упражнения и кратки разходки през деня.
Последователността е много по-важна от интензивността.
Ситуацията става по-интересна и изисква повече внимание, когато вече има болка в ставите. Много хора с артроза например постепенно ограничават активността, именно защото движението причинява дискомфорт. Така лесно се създава порочен кръг – болката води до по-малко движение, обездвижването отслабва мускулите и влошава функционалността, а ежедневните движения започват да се усещат все по-трудни.
Остеоартрозата е сред най-разпространените ставни заболявания и най-често засяга коленете, тазобедрените стави, гръбначния стълб и малките стави на ръцете. При нея упражненията и поддържането на здравословно телесно тегло са важна част от контрола на симптомите и запазването на функцията.
Това обаче не означава колкото повече, толкова по-добре.
При наличие на ставно заболяване физическата активност трябва да бъде правилно подбрана. Важно е какви движения се изпълняват, с каква интензивност и дали конкретната става може да понесе съответното натоварване.
Ако след тренировка болката значително се усилва, появява се подуване или човек започва да щади крайника и да променя начина си на ходене, това е сигнал натоварването да бъде преоценено.
При постоянна или нарастваща ставна болка, ограничаване на движенията, подуване или проблеми след травма е необходимо първо да бъде установена причината. Едва след това може да се определи какъв тип физическа активност е подходящ.
И следва въпросът кога е време за рехабилитация? При хора, които вече имат значително ограничение на движенията, възстановяват се след травма или операция на тазобедрена става, или дълго време са били физически неактивни, връщането към движение понякога трябва да бъде постепенно и контролирано. Тук рехабилитацията има важна роля.
Кинезитерапията позволява упражненията да бъдат подбрани според конкретното състояние и функционалните възможности на пациента. Целта може да бъде възстановяване на обема на движение, укрепване на определени мускулни групи, подобряване на равновесието и походката или постепенно връщане към обичайните ежедневни дейности.
Това е особено важно след операции за смяна на колянна или тазобедрена става. Самата операция решава структурния проблем, но възстановяването на движението, силата и самостоятелността продължава и след нея.
Активният начин на живот не означава непременно спорт, фитнес или тежки тренировки. Означава да не позволяваме обездвижването постепенно да се превърне в нормална част от ежедневието.
Разходката до магазина, изкачването на стълби, работата в градината, плуването или няколко подходящи упражнения вкъщи също са движение.
Най-добрият вид активност е този, който е безопасен за конкретния човек и може да бъде поддържан дългосрочно.
Грижата за ставите не започва, когато се появи сериозна болка. Тя е част от начина, по който се движим всеки ден – а правилното движение е един от най-добрите начини да запазим възможността да продължим да го правим възможно най-дълго.