Физиотерапията е понятие, което повечето хора свързват с болки в гърба, възстановяване след травма или процедури след операция. На практика приложението ѝ е много по-широко. Тя може да бъде част от лечението и рехабилитацията при заболявания и увреждания на опорно-двигателния апарат, след хирургични интервенции, при определени неврологични състояния и при продължителна болка и ограничена подвижност.
Важно е обаче да се разбере, че физиотерапията не е една конкретна процедура. В зависимост от състоянието могат да се използват различни физикални методи и терапевтични подходи, а най-добри резултати обикновено се търсят като част от цялостен план за възстановяване.
Какво всъщност представлява физиотерапията?
Физиотерапията използва различни физикални фактори с терапевтична цел. В практиката могат да се прилагат електротерапия, ултразвукова терапия, магнитотерапия, лазертерапия, топлинни и студови процедури и други методи според показанията и конкретното състояние на пациента.
Често понятието се използва по-широко и се свързва с цялостния процес на физикална и рехабилитационна медицина, включително лечебното движение. Тук е полезно да направим едно важно разграничение.
Пасивната процедура и активното упражнение имат различни задачи.
Например определена физикална процедура може да бъде включена с цел повлияване на болката или други симптоми. Ако обаче след операция пациентът е загубил мускулна сила и трудно ходи, само процедурата няма да е достатъчна, за да може той отново да става, да пази равновесие и да се придвижва уверено. За това е необходима активна рехабилитация.
Именно затова физиотерапията често е най-полезна, когато е част от по-голям терапевтичен план, а не когато се разглежда като самостоятелно решение на всеки проблем.
При болка в кръста например първата задача е да се разбере какво стои зад нея. Причината може да бъде мускулно претоварване, дегенеративни промени, дискова патология, дразнене на нервни структури или друг проблем. В зависимост от причината подходът може да бъде различен.
Същото важи за болката в рамото. Под еднаквото оплакване за болка в рамото, могат да се крият тендинопатия, ограничена подвижност, проблем с ротаторния маншон, последствия от травма или състояние след операция. Затова не съществува универсална физиотерапевтична процедура, която да е еднакво подходяща за всички.
При какви състояния се използва физиотерапия?
Едно от най-познатите приложения е при проблеми на опорно-двигателния апарат. Болки във врата и кръста, артрозни изменения, мускулни и сухожилни проблеми, някои спортни травми и състояния след обездвижване са сред честите причини пациентите да бъдат насочвани към физиотерапия и рехабилитация.
Особено важна е ролята ѝ в периода след ортопедични операции и травми.
След счупване например костта може вече да е зараснала, но продължителното обездвижване често води до мускулна слабост и ограничаване на движенията. След смяна на тазобедрена става, или колянна, също започва нов етап – възстановяването на движението, силата и способността за нормално ходене.
Тук терапевтичният план може да комбинира различни физикални методи с лечебна гимнастика и постепенно функционално натоварване.
Физиотерапията и рехабилитацията имат място и при редица неврологични състояния. След инсулт например основният проблем може да бъде двигателният дефицит, нарушеното равновесие или повишеният мускулен тонус. При множествена склероза, болест на Паркинсон, периферни нервни увреждания и други неврологични заболявания терапевтичните цели също са различни.
В тези случаи физикалните методи могат да бъдат част от лечението, но възстановяването на функцията изисква активно участие на пациента и целенасочена работа върху конкретните двигателни затруднения.
Кога физиотерапията помага най-много?
Най-краткият отговор е: когато се използва за правилния проблем, в правилния момент и с ясна цел.
Самото назначаване на определен брой процедури не гарантира резултат. Преди започването им трябва да е ясно какъв е проблемът и какво искаме да постигнем – намаляване на болката, подобряване на подвижността, подпомагане на възстановяването след травма или операция или създаване на по-добри условия за активна рехабилитация.
Има значение и кога започва лечението. След някои операции и травми ранното, правилно дозирано раздвижване е важна част от възстановяването. Това обаче не означава, че пациентът трябва сам да започне упражнения или процедури възможно най-бързо. Видът и моментът на терапията трябва да бъдат съобразени с медицинското състояние и ограниченията след конкретната интервенция.
Също толкова важно е терапията да бъде променяна с напредването на възстановяването. В началото целта може да бъде контрол на болката и постепенно възстановяване на движението. След време фокусът може да се измести към мускулната сила, равновесието, издръжливостта и връщането към ежедневните дейности.
Това е една от причините индивидуалният подход да има толкова голямо значение.
Двама пациенти след една и съща операция могат да се възстановяват с различна скорост. Двама души с болка в кръста могат да имат различни причини за нея. Дори при една и съща диагноза възрастта, общото здравословно състояние, физическата активност и придружаващите заболявания могат да променят терапевтичния план.
Физиотерапията не трябва да се разглежда и като процедура, която задължително трябва да боли, за да бъде ефективна. Силната болка по време на терапия не е доказателство за по-добър резултат. Натоварването и използваните методи трябва да бъдат дозирани според състоянието и целите на пациента.
Има и случаи, в които физиотерапията не е първата стъпка. Нова и необяснима силна болка, значителен оток след травма, внезапна загуба на сила или чувствителност, висока температура или рязко влошаване на общото състояние изискват първо медицинска оценка. Целта е да бъде установена причината, а не просто временно да се повлияят симптомите.
Най-голямата стойност на физиотерапията се вижда, когато тя е част от последователен процес. Намаляването на болката е важно, но често истинската цел е след него човекът отново да започне да използва тялото си нормално.
За един пациент това означава да може отново да вдигне ръката си без ограничение. За друг – да стане от леглото и да направи първите си крачки след операция. За трети – да се върне към работа или спорт. А при човек след тежко неврологично заболяване големият успех може да бъде възстановяването на част от ежедневната самостоятелност.
Затова в нашата специализирана болница за рехабилитация Сердика, физиотерапията не е просто набор от апарати и процедури. Когато е правилно назначена и съчетана с подходяща рехабилитация, тя е част от целенасочен процес, чиято крайна задача е не само да повлияе даден симптом, а да помогне на пациента да се движи и функционира възможно най-добре.