Болката в ставите обикновено се свързва с износване, възпаление, травма, артроза, ревматологични заболявания или претоварване. Когато има болка в коляното, страдаме от сковано рамо или имаме проблем след смяна на тазобедрена става, първата мисъл рядко е свързана с психиката. И все пак много хора забелязват нещо любопитно – в периоди на силен стрес болката се засилва, движенията стават по-трудни, а тялото като че ли реагира по-болезнено на обичайни натоварвания.
Това не означава, че си въобразяваме. Напротив. Болката в ставите от стрес е реално усещане, което може да се прояви или да се усили чрез сложната връзка между нервната система, мускулите, хормоните, съня и начина, по който тялото възприема сигналите при болка.
Човешкото тяло не работи на отделни части. Ставите, мускулите, нервната система и психиката са свързани. Когато човек е под напрежение, тялото реагира. Мускулите се стягат, дишането се променя, сънят се нарушава, чувствителността към болка може да се повиши. Ако този процес продължи дълго, той може да повлияе и на начина, по който се движим.
При стрес мускулите често остават в състояние на повишено напрежение. Това е естествена реакция на организма, но когато стане постоянна, тогава започва да създава проблеми. Стегнатите мускули променят стойката, ограничават движението и натоварват ставите по различен начин. Например напрежението в кръста и таза може да повлияе на походката, а стягането в раменете и врата може да доведе до болка, която се усеща и при движение на ръцете.
Когато една става вече има проблем – артрозни промени, стара травма, възпаление или следоперативен период – стресът може да направи симптомите по-осезаеми. Не защото е основната причина за заболяването, а защото тялото става по-чувствително, възстановяването се забавя, а болката се възприема по-силно.
Как стресът влияе върху болката?
При продължителен стрес нервната система остава в режим на повишена готовност. Това означава, че сигналите за болка могат да се обработват по-интензивно. Същият дискомфорт, който в спокоен период бихме понесли по-леко, в период на напрежение може да изглежда по-силен и по-труден за овладяване.
Към това се добавя и нарушението на съня. Лошият сън е един от най-честите спътници на стреса, а той има пряко значение за болката и възстановяването. Когато човек не спи добре, мускулите не се отпускат достатъчно, възпалителните процеси могат да се усещат по-силно, а умората намалява желанието за движение. Получава се затворен кръг – стресът нарушава съня, лошият сън усилва болката, а болката допълнително повишава напрежението.
Друг важен фактор е обездвижването. В периоди на психическо напрежение много хора се движат по-малко. Седят повече, избягват разходки, отлагат упражнения или рехабилитация. Ставите обаче имат нужда от контролирано движение. Когато движението намалее, мускулите отслабват, сковаността се увеличава, а ставите започват да се усещат още по-болезнени.
Точно тук връзката между психиката и движението става много ясна. Когато човек се чувства тревожен или изтощен, той се движи по-малко. Когато се движи по-малко, болката и сковаността се увеличават. А когато болката се увеличи, страхът от движение става още по-силен.
Този страх си има име – страх от движение или кинезиофобия. Той често се среща при хора след травми, операции, хронична болка или продължително обездвижване. Пациентът започва да избягва определени движения, защото очаква болка. В началото това изглежда логично, но с времето води до още по-голяма скованост и загуба на увереност.
Кога болката не бива да се отдава само на стрес?
Важно е да подчертаем, че болката в ставите не трябва автоматично да се обяснява със стрес. Ако при травма се появи оток, зачервяване, силна болка, ограничение в движението, температура, внезапна слабост или болката се задълбочава, е необходима медицинска консултация. Стресът може да бъде фактор, който усилва симптомите, но не бива да замества диагностиката.
При ставни проблеми е важно да се установи дали има структурна причина – артроза, възпаление, увреда на сухожилия, мускулен дисбаланс, проблем в гръбначния стълб или друго състояние. Едва след това може да се прецени каква роля играят стресът, начинът на живот и движението.
Добрата новина е, че рехабилитацията може да помогне и в двата случая – когато има реален проблем със ставите и когато стресът усилва болката. Чрез правилно подбрани упражнения се подобрява подвижността, мускулите се активират, стойката се коригира, а пациентът постепенно възвръща увереността си в движението.
Рехабилитацията не е просто раздвижване. Тя е процес, който помага на тялото да излезе от защитния режим. Когато човек усеща болка, той често започва несъзнателно да щади определена част от тялото. Това променя походката, стойката и натоварването. Рехабилитаторът може да забележи тези компенсаторни движения и да помогне за постепенното им коригиране.
При болка, повлияна от стрес, подходът трябва да бъде внимателен. Прекалено агресивното натоварване може да засили страха и дискомфорта. Затова програмата трябва да започне постепенно, с движения, които пациентът може да изпълнява безопасно и лесно. С всяка малка стъпка тялото получава сигнал, че движението не е заплаха.
Дишането също има значение. При напрежение много хора дишат плитко и стегнато. Това поддържа мускулното напрежение и усещането за тревожност. В комбинация с рехабилитационни упражнения, по-спокойното дишане може да помогне на тялото да се отпусне и да възприеме движението по-лесно.
Едно от най-важните неща – това е постоянството. Една тренировка или една процедура рядко променят всичко. Но редовните малки и правилно подбрани движения могат постепенно да намалят сковаността, да подобрят увереността и да направят болката по-лесно конктролируема.
В специализирана болница за рехабилитация Сердика пациентът получава не само упражненията, а цялостен подход. Проследява се движението, силата, болката, походката, функционалните възможности и общото състояние. Това позволява програмата да бъде съобразена и с физическия проблем, и с притесненията и ограниченията на човека.
В болница за рехабилитация Сердика се обръща внимание не само на конкретната става или болезнена зона, а на цялостното движение на пациента. Защото болката рядко съществува изолирано. Тя влияе на начина, по който човек се движи, става, сяда, спи и се чувства. А когато към нея се добавят стрес и несигурност, възстановяването изисква още по-внимателен и индивидуален подход.
Може ли болката в ставите да се дължи на стрес? Понякога стресът не е основната причина, но може да бъде силен фактор, който усилва болката, сковаността и страха от движение. Затова правилният въпрос често не е физическо ли е или психическо, а как тялото и психиката си влияят взаимно.
Когато тази връзка бъде разбрана, възстановяването става по-цялостно. Не лекуваме само ставата, а помагаме на човека да се движи по-спокойно и уверено и с по-малко страх. А това е една от най-важните цели на добрата рехабилитация.