Човешкото тяло разчита на сложна система от мускули, които работят заедно, за да поддържат стойката, стабилността и правилното движение. Когато част от тези мускули отслабнат, а други започнат да компенсират и се натоварват прекомерно, може да се наруши т.нар. мускулен баланс.
Резултатът невинаги е просто усещане за слабост. Мускулният дисбаланс може да се прояви с болка, ограничени движения, неправилна стойка, промяна в походката или трудности при извършването на обичайни ежедневни дейности.
Причините могат да бъдат различни – продължително обездвижване, травма, операция, неврологично заболяване или неправилни двигателни навици. След инсулт например някои мускулни групи могат да бъдат значително по-засегнати от други. След ортопедична операция пациентът често несъзнателно започва да щади единия крайник и да пренася по-голяма част от натоварването върху другия.
Именно тук кинезитерапията има важна роля. Тя използва движението и специално подбрани упражнения, за да подпомогне възстановяването на двигателната функция, мускулната сила, координацията и подвижността. В рехабилитационната практика упражненията се определят индивидуално според състоянието и функционалните възможности на пациента.
Как се възстановява мускулният баланс?
Първата задача е да се установи къде се намира проблемът. Болката невинаги показва кой мускул е слаб или коя структура е претоварена. Затова се оценяват мускулната сила, обемът на движение, стойката, равновесието, координацията и начинът, по който пациентът изпълнява определени движения.
След това може да бъде изготвена индивидуална кинезитерапевтична програма.
При мускулен дисбаланс целта не е просто всички мускули да бъдат тренирани еднакво. Често е необходимо отслабените мускулни групи постепенно да бъдат укрепени, докато прекомерно напрегнатите структури се отпускат и се възстановява правилният модел на движение. Именно комбинацията от укрепване на слабите мускули и релаксация на по-силните се използва и при рехабилитацията на някои заболявания на периферната нервна система.
Упражненията могат да бъдат активни, когато пациентът ги изпълнява сам, или подпомогнати и пасивни, когато двигателните му възможности все още са ограничени. С напредването на възстановяването натоварването постепенно е добре да се увеличава.
Особено важни са упражненията за координация и равновесие. Причината е, че добрият мускулен баланс не означава единствено достатъчно сила. Мускулите трябва да се активират в правилния момент и да работят координирано.
Това се вижда много ясно при ходенето. Ако единият крак е значително по-слаб, човекът може да започне да пренася тежестта неправилно, да скъсява крачката или да компенсира с движение на таза и тялото. С времето този неправилен модел може да се превърне в навик.
Затова в рехабилитацията се работи не само за укрепване на отделни мускули, но и за възстановяване на правилната походка, статичното и динамичното равновесие и координацията. В Болница за рехабилитация Сердика например има отделни зони за обучение в ходене и прохождане, възстановяване на двигателните умения и работа върху баланс, равновесие и правилна походка.
Кога кинезитерапията е особено важна?
Възстановяването на мускулния баланс може да бъде част от рехабилитацията след инсулт, травми и продължително обездвижване, както и след операции на коляното, тазобедрената става и други части на опорно-двигателния апарат. Кинезитерапия се използва и при заболявания на централната и периферната нервна система.
След смяна на тазобедрена става например пациентът постепенно трябва да възстанови силата и правилния модел на ходене. Натоварването се увеличава поетапно и според индивидуалното състояние, като в началото могат да бъдат необходими проходилка, патерици или други помощни средства.
При неврологичните заболявания задачата може да бъде по-различна. Там проблемът невинаги е само в силата на мускулите, а и в начина, по който нервната система контролира движението. Затова програмата може да включва упражнения за координация, баланс, походка и изпълнение на конкретни ежедневни действия.
Много важно е пациентът да знае, че възстановяването на мускулния баланс не става с едно универсално упражнение. Двама пациенти с една и съща диагноза могат да имат различни двигателни дефицити и съответно да се нуждаят от различен подход.
Също толкова важно е упражненията да бъдат изпълнявани правилно. Ако тялото компенсира със силната страна, пациентът може да направи необходимия брой повторения, без реално да натоварва мускулите, които трябва да бъдат възстановени.
Затова в началото наблюдението от кинезитерапевт има особена стойност. Специалистът може да коригира движението, да променя натоварването и постепенно да усложнява упражненията според постигнатия напредък.
Крайната цел не е просто определен мускул да стане по-силен. Истинският резултат е тялото отново да започне да работи като система – движенията да бъдат по-стабилни и координирани, походката да стане по-уверена, а ежедневни действия като ставане от стол, изкачване на стълби или ходене постепенно да изискват по-малко усилие.
Именно това превръща кинезитерапията от обикновена серия упражнения в важна част от цялостното функционално възстановяване.