СЪЩНОСТ НА ИНСУЛТА

Инсултът е остро нарушение на кръвообращението на мозъка, вследствие на което се получават увреждания на мозъчните функции с различна степен на поражение. Сърдечно-съдовите заболявания, нездравословният начин на живот, както и редица неинфекциозни или незаразни болести могат да бъдат предпоставка за инсулт. [1] Внезапната загуба на мозъчната функция, причинена от церебрална исхемия или кръвоизлив [2], определя инсултът като исхемичен и хеморагичен. Исхемичните (80% от инсултите) са предизвикани от нарушение в кръвоснабдяването, докато хеморагичните (20%) са резултат от пробив на кръвоносен съд или анормална съдова структура. [3]

ПРИЗНАЦИ И ПОСЛЕДИЦИ

Специалистите сочат, че първите основни признаци на инсулт могат да бъдат нарушения в говора, изкривяване на устата, двойно виждане, изтръпване или слабост в някой от крайниците, световъртеж, замайване. Тъй като всеки човек, по всяко време и навсякъде може да бъде засегнат от този инцидент, пациентът трябва да бъде откаран в болница за незабавна медицинска помощ възможно най-скоро. Медицинските проучванията сочат, че закъсненията могат да увредят сериозно мозъка, увеличавайки вероятността от тежка дългосрочна инвалидност и дори смърт, затова съветват медицинската помощ да бъде оказана най – късно до четири часа след първите признаци. [4]

Животът след инсулт
Значение на рехабилитацията при болест на Паркинсон
Причини, симптоми и лечение на болки в ставите

ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И НЕОБХОДИМИ ГРИЖИ

Информираността относно последиците след инсулт е от изключително значение за пациента и неговите близки. Голям процент от прекаралите мозъчен инцидент не могат изцяло да възстановят своите двигателни функции от самото начало, въпреки че са подложени на активна рехабилитация. Специалистите сочат, че възстановяването е продължителен процес, който изисква комплексни грижи и мултидисциплинарен екип и следва да се превърне в рутина и начин на живот. Според Европейския план за борба с инсулта много пациенти успяват да постигнат напредък в придвижването или умения за комуникация едва месеци или дори години след инцидента.

Много често пострадалият от инсулт в инвалидизирано състояние се чувства изоставен, забравен, изолиран и депресивен след изписването от активната болница. За преодоляването на последиците от е необходимост постъпване в специализирана болница за долекуване и рехабилитация, в която да се подсигурят 24 – часови грижи и наблюдение от квалифициран персонал като лекари, медицински сестри, рехабилитатори, клинични психолози, социални работници, логопеди, болногледачи и санитари.

Статистика

Мозъчно-съдовите заболявания са водеща причина за смърт

В световен мащаб мозъчно-съдовите заболявания се определят като водеща причина за дългосрочна инвалидизация и преждевременна смърт. На всеки шест секунди някъде по света един човек губи живота си, вследствие на мозъчен инсулт, а още по – притеснителен е фактът, че през последните години спада възрастовата граница, при която е възможно да се стигне до това състояние.

В световен мащаб мозъчно-съдовите заболявания се определят като водеща причина за дългосрочна инвалидизация и преждевременна смърт. На всеки шест секунди някъде по света един човек губи живота си, вследствие на мозъчен инсулт, а още по – притеснителен е фактът, че през последните години спада възрастовата граница, при която е възможно да се стигне до това състояние. [5]

се губи живот заради инсулт
0 сек.
увеличение на инсултите до 2035
0 %

Европейският план за борба с инсулта е особено важен за оцелелите след инсулт и за качеството на техния живот, тъй като обхваща ключови области като първична профилактика, организация на дейностите и полагане на необходимите грижи след острата фаза, каквито са вторичната профилактика, комплексната медицинска грижа и навременната рехабилитация.

ДОЛЕКУВАНЕ И СПЕЦИАЛИЗИРАНА РЕХАБИЛИТАЦИЯ СЛЕД ОСТРАТА ФАЗА НА ИНСУЛТА – ПЪТЯТ КЪМ ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО СЛЕД ИНСУЛТ

Рехабилитацията  и възстановяването след инсулт е надпревара с времето. Колкото по-рано и адекватно започне рехабилитацията след инцидента, толкова повече се увеличават шансовете за подобрение на състоянието и успешното оздравяване на мозъка и тялото. Изборът на правилното място и терапия са ключови, независимо от степента и вида на прекарания инсулт, а усилията на специалистите и индивидуалния подход, насочен към нуждите на всеки конкретен пациент са предпоставка за пълното възстановяване на функционалната независимост на пациента.

Тестове за оценка и прогрес на рехабилитация

Ключов фактор за изготвянето на индивидуална възстановителна програма на пациенти след прекаран мозъчен инсулт е прецизното тестуване на пациента при постъпването в специализирана болница за долекуване и рехабилитация. Специалистите провеждат общи тестове като Бартел (BARTHEL INDEX ), Локомоторен тест, както и тест за болка (ВАС или визуално-аналогова скала), които се отнасят до способността за извършване на ежедневните дейности, способността на пациента да

се придвижва въобще, без да се следи за правилното изпълнение на движението, както и интензивността на болката, която усеща засегнатият. Паралелно с герепосочените тестове, терапевтите извършват и специалицирани неврологични функционални тестове, като BRUNNSTROM [6], тестуване на спастичността по ASHWORTH, оценка на двигателната функция при болни с увреда на централната нервна система (ЦНС), както и тестуване на равновесието, на базата на които се прецизира подходящата рехабилитационна програма.

ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ СЛЕД ИНСУЛТ - ПРАВИЛНА РЕХАБИЛИТАЦИЯ

Рехабилитационната програма при всеки пациент може да бъде разнообразна в зависимост от общото състояние и придружаващите заболявания. Основни методи, приложими при заболяваня на централната нервна система могат да бъдат:

  • Физиотерапията като дял от рехабилитацията е съчетание от методики, насочени към профилактика и третиране на заболявания с помощта на естествени и преформирани физикални фактори (електролечение, магнитотерапия, терапевтичен ултразвук, артромот) – подпомага подобрението на мускулната сила, на способността на възприятие и адаптация, спомага нормализирането движенията на тялото, възстановявайки координацията, равновесието и правилната походка на пациентите. Има обезболяващо, противовъзпалително, подобряващо микроциркулацията действие.
  • Активни и пасивни кинезитерапевтични методи. Целите на кинезитерапията като медицинска дисциплина са чрез използването на физически упражнения, приложени върху пациента по определен начин, да се постигне коригиране или излекуване на различни болестни състояния. При активната кинезитерапия – пациентът участва активно и изпълнява волево упражненията, докато при пасивната, движението се извършва от рехабилитатора мануално, както и с помощта на специални приспособления и апарати. [7]
  • Пулитерапия е метод за оказване на съпротивление на отслабнали мускулни групи. Терапевтът работи с пациента с помощта на тежести с цел засилване на силата на дадена група мускули в клетката на Роше. Методът представлява система от въжета, куки и/или тежести в различни комбинации и се прилага при наличие на травми на опорно двигателен апарат и фрактури, претоварване, обездвижване, след оперативна намеса, както и при заболявания на периферна и централна нервна системи
  • Суспенсионна терапия е съчетание на пулитерапията с антигравитационни упражнения за подобряване на движенията, при които част или цялото тяло се поддържа във въздуха чрез въжета и ластици, целяща увеличаване обхватът на движение, така че да се повиши мускулната сила, да се подпомогне подобряването на невромускулна координация, поддържането на части от тялото и обхватът на движение в ставите.
  • Огледална терапия – целяща правилно активно позициониране на тялото при извършване на физическо натоварване. Резултатите от доклада на Кокрейн, в който се описва проучване с 1982 участници на възраст от от 30-73г, които правят терапия от 3-7 пъти в седмицата с продължителност 15-60 мин. обобщава ефективността на терапията и подобряване на двигателната функция на горните крайници, двигателните увреждания, ежедневните дейности и болката като допълнение към конвенционалната рехабилитация при хора след инсулт. [8]
  • Ерготерапия като обхващаща дейности от ежедневието и трудотерапия, е забавна терапия за фина моторика, която има за цел да помогне на хора със здравословни проблеми да се справят с трудностите в изпълнението на техните ежедневни задачи. Тя допринася и за задържането на вниманието и подобровяване на мисленето и концентрацията му, като в същото време подпомага развитието на глобалната моторика като включва активности, предполагащи баланс и координация.
  • Когнитивна терапия или т.нар. Smart therapy, се използва за подобряване на умствените функции и паметта. Чрез използването на технологии с виртуална реалност и стратегически и мисловни игри се постига подобрение в поддържането на мотивацията, паметта и разрешаването на проблемни ситуации.
  • Роботизираната неврорехабилитация прилага принципа на невропластичността на главния мозък, при който чрез многократни повторения на движения се активират функционално неактивни нервни клетки, пътища и връзки с цел възстановяване на изгубените двигателни функции в следствие на заболяване. Резултатите при проследяване прогреса на пациентите показват подобрен обем на движенията в зесегнатите крайници, подобряване способността за боравене с предмети, подобрение в координацията и плавността на движенията, повишена настроение и мотивация.
  • Работата в специализирани салони, оборудвани с ходеща пътека, велоергометър, шведска стена, други уреди като маса за фина моторика и вертикализационна маса, спамага за преодоляването на ортостатичните реакции като световъртеж, резки промени на кръвно налягане, както и за подобряване на двигателните функции и сила на тялото, издръжливостта, баланса и координацията на движения.
Рехабилитация след операция на тазобедрена става - можем ли да се възстановим напълно
Как да предотвратим усложненията след операция
Продължително лечение и палиативни грижи за пациенти с онкологични заболявания
Неврология: Дял от медицината, разглеждащ нервната система

Ключов момент във връзка с възстановяването на пациенти след претърпят инсулт е информираността на самите тях и техните близки, че постоянството и търпението, както готовността на специализираните болници за долекуване и рехабилитация да подсигурят холистичен подход за лечение с продължителност според индивидуалните нужди на всеки пациент, значително увеличават шансовете за позитивен резултат.

Източници:

[1] https://www.safestroke.eu/wp-content/uploads/2021/10/SAP-E-Bulgarian-%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D0%BA%D1%86%D0%B8%D1%8F.pdf

Преведен на български език от „Асоциация за инсулт и афазия”

[2] Sacco RL, Kasner SE, Broderick JP, Caplan LR, Connors JJ, Culebras A, et al. An updated definition of stroke for the 21st century: a statement for healthcare professionals from the American Heart Association/American Stroke

Association. Stroke. 2013;44(7):2064–89. https:// doi.org/10.1161/STR. 0b013e318296aeca

[3] https://www.ninds.nih.gov/health-information/public-education/brain-basics/brain-basics-preventing-stroke

[4] https://www.mh.government.bg/bg/novini/aktualno/2740

[5] https://www.safestroke.eu/wp-content/uploads/2021/10/SAP-E-Bulgarian-%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D0%BA%D1%86%D0%B8%D1%8F.pdf

Преведен на български език от „Асоциация за инсулт и афазия”

[6] Elkova, H., & Мratskova G. (2021). ASSESSMENT OF THE REHABILITATION PROGRAM FOR PATIENTS WITH STROKE -A PRELIMINARY STUDY. KNOWLEDGE – International Journal, 47(4), 675–680. Retrieved from http://ikm.mk/ojs/index.php/kij/article/

view/4838

[7] https://serdika.com/kakvo-e-kineziterapia-koga-e-neobhodima/

[8] https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/29993119/

Свържете се с нас