Статистика

Рехабилитационната програма при всеки пациент може да бъде разнообразна в зависимост от общото състояние и придружаващите заболявания. Основни методи, приложими при заболяваня на централната нервна система могат да бъдат:

• Физиотерапията като дял от рехабилитацията е съчетание от методики, насочени към профилактика и третиране на заболявания с помощта на естествени и преформирани физикални фактори (електролечение, магнитотерапия, терапевтичен ултразвук, артромот) – подпомага подобрението на мускулната сила, на способността на възприятие и адаптация, спомага нормализирането движенията на тялото, възстановявайки координацията, равновесието и правилната походка на пациентите. Има обезболяващо, противовъзпалително, подобряващо микроциркулацията действие.
• Активни и пасивни кинезитерапевтични методи. Целите на кинезитерапията като медицинска дисциплина са чрез използването на физически упражнения, приложени върху пациента по определен начин, да се постигне коригиране или излекуване на различни болестни състояния. При активната кинезитерапия – пациентът участва активно и изпълнява волево упражненията, докато при пасивната, движението се извършва от рехабилитатора мануално, както и с помощта на специални приспособления и апарати. [7]
• Пулитерапия е метод за оказване на съпротивление на отслабнали мускулни групи. Терапевтът работи с пациента с помощта на тежести с цел засилване на силата на дадена група мускули в клетката на Роше. Методът представлява система от въжета, куки и/или тежести в различни комбинации и се прилага при наличие на травми на опорно двигателен апарат и фрактури, претоварване, обездвижване, след оперативна намеса, както и при заболявания на периферна и централна нервна системи
• Суспенсионна терапия е съчетание на пулитерапията с антигравитационни упражнения за подобряване на движенията, при които част или цялото тяло се поддържа във въздуха чрез въжета и ластици, целяща увеличаване обхватът на движение, така че да се повиши мускулната сила, да се подпомогне подобряването на невромускулна координация, поддържането на части от тялото и обхватът на движение в ставите.
• Огледална терапия – целяща правилно активно позициониране на тялото при извършване на физическо натоварване. Резултатите от доклада на Кокрейн, в който се описва проучване с 1982 участници на възраст от от 30-73г, които правят терапия от 3-7 пъти в седмицата с продължителност 15-60 мин. обобщава ефективността на терапията и подобряване на двигателната функция на горните крайници, двигателните увреждания, ежедневните дейности и болката като допълнение към конвенционалната рехабилитация при хора след инсулт. [8]
• Ерготерапия като обхващаща дейности от ежедневието и трудотерапия, е забавна терапия за фина моторика, която има за цел да помогне на хора със здравословни проблеми да се справят с трудностите в изпълнението на техните ежедневни задачи. Тя допринася и за задържането на вниманието и подобровяване на мисленето и концентрацията му, като в същото време подпомага развитието на глобалната моторика като включва активности, предполагащи баланс и координация.
• Когнитивна терапия или т.нар. Smart therapy, се използва за подобряване на умствените функции и паметта. Чрез използването на технологии с виртуална реалност и стратегически и мисловни игри се постига подобрение в поддържането на мотивацията, паметта и разрешаването на проблемни ситуации.
• Роботизираната неврорехабилитация прилага принципа на невропластичността на главния мозък, при който чрез многократни повторения на движения се активират функционално неактивни нервни клетки, пътища и връзки с цел възстановяване на изгубените двигателни функции в следствие на заболяване. Резултатите при проследяване прогреса на пациентите показват подобрен обем на движенията в зесегнатите крайници, подобряване способността за боравене с предмети, подобрение в координацията и плавността на движенията, повишена настроение и мотивация.
• Работата в специализирани салони, оборудвани с ходеща пътека, велоергометър, шведска стена, други уреди като маса за фина моторика и вертикализационна маса, спамага за преодоляването на ортостатичните реакции като световъртеж, резки промени на кръвно налягане, както и за подобряване на двигателните функции и сила на тялото, издръжливостта, баланса и координацията на движения.