Когато чуем думата „рехабилитация“, често мислим за физиотерапия, упражнения и възстановяване на двигателната функция. Но това е само половината от уравнението. След тежка операция или инцидент, тялото не е единственото, което има нужда от грижа – умът също. Психологическото възстановяване е съществена част от целия процес, макар и често да се подценява. Без него, дори и физическите резултати да са отлични, човек може да остане заключен в капана на тревожност, страх, загуба на мотивация и депресия.
Когато тялото преживее травма – било то злополука, сериозна фрактура, инфаркт, инсулт или тежка операция – мозъкът също реагира. Шокът от случилото се, болката, ограничените движения и зависимостта от чужда помощ често отключват емоционални и ментални състояния, които не се виждат на скенер, но са не по-малко сериозни.
Много пациенти не разбират какво им се случва. Те се възстановяват физически, но усещат постоянна умора, липса на желание за социални контакти, раздразнителност или чувство за безполезност. Това не е слабост. Това е естествена реакция на психиката, която е преживяла травма и търси начин да се адаптира към новата реалност. В някои случаи се появяват и симптоми на посттравматично стресово разстройство (ПТСР) – кошмари, паник атаки, повтарящи се мисли за инцидента.
Затова психологическата подкрепа още в болничния или рехабилитационния етап е от ключово значение. Тя може да се изразява, както в индивидуални консултации с психолог, така и в групови сесии, арттерапия, музикотерапия или техники за релаксация и медитация. Целта е пациентът да разбере какво се случва с него, да нормализира чувствата си и да получи инструменти за справяне с тях.
Психологът в рехабилитационния екип не просто „слуша“. Той е активен участник във възстановителния процес. Той може да помогне при преодоляване на страх от движение след травма, справяне с болка, мотивация за участие в упражненията, или просто за приемане на новата реалност – например при ампутации или загуба на функционалност. Когато умът е в синхрон с тялото, възстановяването се случва по-бързо, по-ефективно и по-дълготрайно.
Особено уязвими са по-възрастните пациенти и тези, които преди инцидента са били напълно независими и активни. За тях внезапното ограничение може да бъде истински психологически шок. Тук ролята на екипа е не само медицинска, а и човешка – с разбиране, с търпение, с подходящи насоки и адаптация на околната среда и режима.
Не бива да забравяме и семейството. Роднините често не знаят как да се държат – дали да окуражават, дали да бъдат строги, дали да оставят пациента сам да се справи. Психологът може да ги насочи как да бъдат подкрепа, без да задушават. Как да комуникират с близкия си човек и как самите те да се справят с емоционалното натоварване.
Някои пациенти се възстановяват по-бавно физически, не защото не могат, а защото умът им ги дърпа назад. Страхът от болка, съмнението в способностите им, вината, че са „в тежест“ – всичко това влияе на мотивацията, на волята и на резултата. Когато тези пречки се изговорят, извадят се наяве и се преработят, тялото започва да „чува“ сигнали, че може да върви напред.
Психологическото възстановяване не е лукс – то е необходимост. Както не изпращаме пациент с гипсиран крак да тича веднага, така не бива да очакваме психиката да се върне към нормалното без нужното време и помощ. И колкото по-рано започне работата върху емоционалния аспект, толкова по-пълноценно и трайно е възстановяването.
В съвременната рехабилитация се залага все повече на холистичен подход – тяло и ум заедно. Защото здравето не е просто отсъствие на болка. Здравето е способността да живееш активно, с увереност, с усещане за контрол и със смисъл. И именно това е целта на всяка добра рехабилитационна програма – да върне човека към живота, не само физически, но и емоционално.
В специализирана болница за рехабилитация Сердика сме неотлъчно до нашите пациенти, като те получават нужната помощ, подкрепа и разбиране.