Счупванията на крайниците – независимо дали става въпрос за ръка или крак – са едни от най-честите травми, които изискват не само имобилизация, но и дълъг процес на възстановяване. Лечението не приключва с махането на гипса. Точно обратното – това е моментът, в който започва една нова и също толкова важна фаза: физиотерапията. Тя играе ключова роля в пълното възстановяване на подвижността, силата и функцията на засегнатия крайник.
Много хора очакват, че след като гипсът бъде свален, всичко ще се върне към нормалното от само себе си. Реалността обаче е различна. След седмици на обездвижване ставите се вкостяват, мускулите отслабват, а движенията често са придружени от болка, страх и ограничен обем. В този момент тялото има нужда от целенасочена работа, за да се върне към нормалното си състояние.
Започването на физиотерапията обикновено зависи от няколко фактора – видът на счупването, стабилността на костите след лечението, възрастта на пациента, наличието на съпътстващи заболявания и общото състояние на организма. При по-леки фрактури, които не изискват хирургическа намеса, терапията може да започне веднага след свалянето на гипса. При по-тежки случаи, при които е поставена метална пластина или винтове, се изчаква преценката на ортопеда, който следи процеса на зарастване чрез рентгенови снимки и клинични прегледи.
Общото правило е, че движението не трябва да се отлага прекалено дълго. Колкото по-дълго крайникът остане обездвижен, толкова по-трудно и бавно ще се възстановява. Затова често физиотерапевтите започват още по време на обездвижването с упражнения за поддържане на подвижността в съседни стави или мускули, които не са засегнати от фрактурата. Например, при счупена подбедрица може да се работи с бедрото или стъпалото, за да се намали загубата на функция и мускулна маса.
След свалянето на гипса започват активни упражнения за възстановяване на засегнатата зона. Те включват раздвижване на ставите, стречинг за удължаване на скъсени мускули и постепенно натоварване с цел укрепване. При ръката това може да бъде движение на китката, пръстите и лакътя, а при крака – глезен, коляно или тазобедрена става. В началото движенията са ограничени и често болезнени, но с постоянство и правилен подход се постига бърз напредък.
Първоначално движенията се изпълняват бавно, с малък обем, без да се предизвиква остра болка. Постепенно, с подобряване на гъвкавостта и силата, упражненията се усложняват и допълват с функционални дейности, като хващане на предмети, ходене, изкачване на стълби и други. Важно е упражненията да се извършват под наблюдение на специалист, който може да коригира неправилната техника или да прецени кога и как да се увеличи натоварването.
Освен физическите аспекти, физиотерапията има и психологически ефект. Пациентите често изпитват страх да използват засегнатия крайник, особено ако са преживели силна болка или дълга имобилизация. Постепенното връщане към движение, под професионален надзор, връща увереността и усещането за контрол върху собственото тяло.
Не бива да се забравя и ролята на болката. След фрактура е нормално да има известна болка при движение, но тя трябва да бъде поносима и да намалява с времето. При силна болка, подуване или зачервяване, е задължително да се направи нова консултация с лекар. Болката не бива да бъде пренебрегвана, но и не трябва да бъде извинение за пълна пасивност.
Съвременната физиотерапия разполага с множество средства – от класически упражнения до апаратни процедури като електростимулация, ултразвук и лазертерапия, които подпомагат възстановяването след операция. Коя комбинация ще бъде приложена, зависи от индивидуалната оценка на състоянието и целите на лечението.
В крайна сметка най-добрият момент за започване на движение след счупване не е определен от дата, а от готовността на тялото и решението на лекуващия екип. Колкото по-рано, толкова по-добре – но само ако се спазват принципите на безопасност и постепенност. Успешната рехабилитация е процес, който изисква търпение, дисциплина и доверие към специалистите. И макар началото често да е трудно, с правилния подход възстановяването може да бъде пълноценно и трайно.