Известно като болест на Парсинсон, това неврологично заболяване поразява близо 1% от хората над 60-годишна възраст. Причинява се от недостиг на допамин – важно за двигателната система вещество. Болестта е прогресираща и постепенно разрушава нервните клетки.
Засега не е известно лечение, спиращо развитието на болестта, но с подходяща рехабилитация ходът ѝ може да се забави и да се облекчат симптомите.
На кои симптоми може да повлияе рехабилитацията?
С помощта на различни модерни терапии и дори имплантиране на устройства за електрическа стимулация на мозъчните ганглии, състоянието на болните от Паркинсон може да бъде облекчено. Високата физическа активност обаче е много важна за контрола на болестта.
Рехабилитацията в контролирана болнична среда, базирана на физиотерапия, ерготерапия и логотерапия, до голяма степен може да облекчи моторни симптоми като:
- смущения в равновесието;
- скованост на ходенето;
- нарушен баланс;
- брадикинезия;
- повишено мускулно напрежение;
- тремор.
За всеки пациент с Паркинсон се изготвя индивидуална рехабилитационна програма спрямо неговите възможности, като за степента на самостоятелност се използва международната скала на Бартел.
В зависимост от напредъка на болестта, терапията е насочена към дейности, при които ограниченията на пациента са най-големи. В повечето случаи трудно започват да се движат първо горните крайници. По-късно се засягат и долните и болният прави малки стъпки при ходене.
Затова терапевтите насочват усилията си към подобряване на походката и движенията на горните крайници, но нерядко и към лицевата мускулатура, ако е засегната.
Какви положителни ефекти могат да бъдат постигнати?
Хората с Паркинсон имат уникални терапевтични нужди и изискват индивидуален подход при подбора на различни упражнения. Но за всички обикновено е характерно трудното движение, сковаността поради повишеното мускулно напрежение, треперенето и нестабилната поза. Поради това терапевтите се стараят да постигнат положителни резултати, свързани с:
- Ограничаване на постуралната нестабилност чрез различни упражнения;
- Максимално възстановяване на мускулната регулация и намаляване на тремора;
- По-добър баланс на тялото и подобрена походка;
- Намалено напрежение в мускулите и минимизиране на риска от скованост;
- Елиминиране на възможността за намаляване на паметта като резултат от ниска активност.
Особено важна е работата на физиотерапевта върху модела на походка, за да може пациентът да се приучи да върви изправен и с големи стъпки. В противен случай склонните да вървят наведени и с малки стъпки пациенти са застрашени от падане и наранявания, независимостта им ще бъде още по-ограничена, а болестта ще прогресира. Когато пациентът се затруднява с определени дейности в ежедневието, много подходящи са моделите на движения на концепцията PNF.
Упражненията в програмите за рехабилитация винаги подлежат на корекция в хода на лечението. Възстановителните терапии под постоянните рехабилитационни и лекарски грижи съдействат да се удължи периода на независимост на пациентите и да се подобри качеството им на живот.