Инсултът е остро нарушение на кръвообращението на мозъка, вследствие на което се получават увреждания на мозъчните функции с различна степен на поражение. Сърдечно-съдовите заболявания, нездравословният начин на живот, както и редица неинфекциозни или незаразни болести могат да бъдат предпоставка за инсулт. [1] Внезапната загуба на мозъчната функция, причинена от церебрална исхемия или кръвоизлив [2], определя инсултът като исхемичен и хеморагичен. Исхемичните (80% от инсултите) са предизвикани от нарушение в кръвоснабдяването, докато хеморагичните (20%) са резултат от пробив на кръвоносен съд или анормална съдова структура. [3]
Исхемичен инсулт:
Лечение: Тромболиза (разтваряне на съсирека), механична тромбектомия, антиагреганти (аспирин), антикоагуланти.
Специалистите сочат, че първите основни признаци на инсулт могат да бъдат нарушения в говора, изкривяване на устата, двойно виждане, изтръпване или слабост в някой от крайниците, световъртеж, замайване. Тъй като всеки човек, по всяко време и навсякъде може да бъде засегнат от този инцидент, пациентът трябва да бъде откаран в болница за незабавна медицинска помощ възможно най-скоро. Медицинските проучванията сочат, че закъсненията могат да увредят сериозно мозъка, увеличавайки вероятността от тежка дългосрочна инвалидност и дори смърт, затова съветват медицинската помощ да бъде оказана най – късно до четири часа след първите признаци. [4]
Информираността относно последиците след инсулт е от изключително значение за пациента и неговите близки. Голям процент от прекаралите мозъчен инцидент не могат изцяло да възстановят своите двигателни функции от самото начало, въпреки че са подложени на активна рехабилитация. Специалистите сочат, че възстановяването е продължителен процес, който изисква комплексни грижи и мултидисциплинарен екип и следва да се превърне в рутина и начин на живот. Могат да бъдат разграничени следните етапи на възстановяване:
1️⃣ Остра фаза (първите дни) – Основната цел е спасяване на живота и предотвратяване на усложнения чрез спешно лечение.
2️⃣ Ранна рехабилитация (първите седмици) – Започва възстановяване на двигателните, говорните и когнитивните способности чрез физиотерапия и терапевтични упражнения.
3️⃣ Подобрение и адаптация (1 до 6 месеца) – Пациентът се учи да извършва ежедневните си дейности и се адаптира към новия начин на живот.
4️⃣ Късен етап и дългосрочна рехабилитация (6 месеца – години) – Поддържа се постигнатият напредък, а усилията са насочени към пълноценно възстановяване и превенция на повторен инсулт.
Много често пострадалият от инсулт в инвалидизирано състояние се чувства изоставен, забравен, изолиран и депресивен след изписването от активната болница. За преодоляването на последиците от е необходимост постъпване в специализирана болница за долекуване и рехабилитация, в която да се подсигурят 24 – часови грижи и наблюдение от квалифициран персонал като лекари, медицински сестри, рехабилитатори, клинични психолози, социални работници, логопеди, болногледачи и санитари.
В световен мащаб мозъчно-съдовите заболявания се определят като водеща причина за дългосрочна инвалидизация и преждевременна смърт. На всеки шест секунди някъде по света един човек губи живота си, вследствие на мозъчен инсулт, а още по – притеснителен е фактът, че през последните години спада възрастовата граница, при която е възможно да се стигне до това състояние.
Важно е да се погледне и от друга гледна точка, защото ако се хване на време инсулта, приложени се необходимото лечение и последвала рехабилтиация, то шансовете за възтстановяване след инсулт значително нарастват.
Европейският план за борба с инсулта е особено важен за оцелелите след инсулт и за качеството на техния живот, тъй като обхваща ключови области като първична профилактика, организация на дейностите и полагане на необходимите грижи след острата фаза, каквито са вторичната профилактика, комплексната медицинска грижа и навременната рехабилитация.
Рехабилитацията и възстановяването след инсулт е надпревара с времето. Колкото по-рано и адекватно започне рехабилитацията след инцидента, толкова повече се увеличават шансовете за подобрение на състоянието и успешното оздравяване на мозъка и тялото. Изборът на правилното място и терапия са ключови, независимо от степента и вида на прекарания инсулт, а усилията на специалистите и индивидуалния подход, насочен към нуждите на всеки конкретен пациент са предпоставка за пълното възстановяване на функционалната независимост на пациента.
Ключов фактор за изготвянето на индивидуална възстановителна програма на пациенти след прекаран мозъчен инсулт е прецизното тестуване на пациента при постъпването в специализирана болница за долекуване и рехабилитация. Специалистите провеждат общи тестове като Бартел (BARTHEL INDEX ), Локомоторен тест, както и тест за болка (ВАС или визуално-аналогова скала), които се отнасят до способността за извършване на ежедневните дейности, способността на пациента да
се придвижва въобще, без да се следи за правилното изпълнение на движението, както и интензивността на болката, която усеща засегнатият. Паралелно с герепосочените тестове, терапевтите извършват и специалицирани неврологични функционални тестове, като BRUNNSTROM [6], тестуване на спастичността по ASHWORTH, оценка на двигателната функция при болни с увреда на централната нервна система (ЦНС), както и тестуване на равновесието, на базата на които се прецизира подходящата рехабилитационна програма.
Рехабилитационната програма при всеки пациент може да бъде разнообразна в зависимост от общото състояние и придружаващите заболявания. Основни методи, приложими при заболяваня на централната нервна система могат да бъдат:
Ключов момент във връзка с възстановяването на пациенти след претърпят инсулт е информираността на самите тях и техните близки, че постоянството и търпението, както готовността на специализираните болници за долекуване и рехабилитация да подсигурят холистичен подход за лечение с продължителност според индивидуалните нужди на всеки пациент, значително увеличават шансовете за позитивен резултат.
Продължителността на живота след инсулт зависи от много фактори, включително тежестта на инсулта, възрастта на пациента, наличието на придружаващи заболявания и качеството на рехабилитацията.
🔹 Първа година – Около 70% от пациентите оцеляват.
🔹 Пет години след инсулта – Приблизително 50% от преживелите продължават да живеят, като при добър контрол на рисковите фактори процентът може да е по-висок.
🔹 Десет години след инсулта – Около 30% от пациентите все още са живи, особено ако инсултът е бил лек и са предприети превантивни мерки.
✅ Ранно лечение – Колкото по-бързо се получи медицинска помощ, толкова по-малко са щетите за мозъка.
✅ Рехабилитация – Активното възстановяване подобрява качеството на живот и намалява риска от втори инсулт.
✅ Контрол на рисковите фактори – Поддържане на нормално кръвно налягане, холестерол и кръвна захар значително увеличава продължителността на живота.
✅ Здравословен начин на живот – Балансирано хранене, физическа активност и отказ от тютюнопушене намаляват риска от повторен инсулт.
Важно: Най-голямата опасност е през първите няколко месеца след инсулта, но с правилни грижи много пациенти живеят години наред с добро качество на живот.
Възстановяването на говора след инсулт зависи от тежестта на увреждането, местоположението на мозъчния инсулт и интензивността на терапията.
⏳ Първите седмици – При леки случаи говорът може частично да се върне в рамките на няколко седмици.
⏳ До 6 месеца – Това е критичният период, в който се наблюдава най-голям напредък с правилна рехабилитация.
⏳ След 1 година – Възстановяването продължава, но темпът се забавя; възможно е частично или пълно подобрение.
✅ Местоположение на инсулта – Ако е в лявото полукълбо (отговаря за речта), възстановяването може да е по-бавно.
✅ Ранно започване на рехабилитация – Колкото по-скоро започне логопедична терапия, толкова по-добър е шансът за възстановяване.
✅ Степен на увреждане – При пълна афазия (пълна загуба на реч) процесът е по-дълъг, но при частична (затруднена реч) напредъкът е по-бърз.
✅ Мотивация и подкрепа – Семейството и логопедът играят ключова роля.
Логопедична терапия – Упражнения за артикулация, повтаряне на думи и фрази.
Музикална терапия – Пеенето помага на мозъка да активира алтернативни пътища за комуникация.
Четене на глас – Подобрява свързването на думите и контрола върху изговарянето.
Важно: Някои пациенти възстановяват напълно говора, докато при други остават затруднения, но с постоянни упражнения може да се постигне значително подобрение.
Източници:
[1] https://www.safestroke.eu/wp-content/uploads/2021/10/SAP-E-Bulgarian-%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D0%BA%D1%86%D0%B8%D1%8F.pdf
Преведен на български език от „Асоциация за инсулт и афазия”
[2] Sacco RL, Kasner SE, Broderick JP, Caplan LR, Connors JJ, Culebras A, et al. An updated definition of stroke for the 21st century: a statement for healthcare professionals from the American Heart Association/American Stroke
Association. Stroke. 2013;44(7):2064–89. https:// doi.org/10.1161/STR. 0b013e318296aeca
[3] https://www.ninds.nih.gov/health-information/public-education/brain-basics/brain-basics-preventing-stroke
[4] https://www.mh.government.bg/bg/novini/aktualno/2740
[5] https://www.safestroke.eu/wp-content/uploads/2021/10/SAP-E-Bulgarian-%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D0%BA%D1%86%D0%B8%D1%8F.pdf
Преведен на български език от „Асоциация за инсулт и афазия”
[6] Elkova, H., & Мratskova G. (2021). ASSESSMENT OF THE REHABILITATION PROGRAM FOR PATIENTS WITH STROKE -A PRELIMINARY STUDY. KNOWLEDGE – International Journal, 47(4), 675–680. Retrieved from http://ikm.mk/ojs/index.php/kij/article/
view/4838
[7] https://serdika.com/kakvo-e-kineziterapia-koga-e-neobhodima/
[8] https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/29993119/
© 2023 Copyright: Медицински Комплекс СЕРДИКА Made by: SNM Support & Credits
