Възможните усложнения след ортопедична операция и как да бъдат избегнати такива

Въпреки, че качеството на лечение би трябвало да бъде най-важната тема за всяка здравна система, в България като че ли тя остава в сянката на финансирането. С тази статия ще повдигнем завесата на един проблем, който е сред рекордьорите по брой пациенти на година. Става дума за ортопедичните операции и по-точно възможните усложнения след такива интервенции.

Всъщност ортопедичните операции най-често се осъществяват във връзка със смяна на тазобедрена и/или колянна става, травми след счупвания и фрактури. Съвременната медицина осигурява висок процент успеваемост след такъв тип интервенции и възвръщане на нормалната двигателна активност, в случай че се проведат правилните упражнения и рехабилитация след операцията. От голямо значение за успеха на интервенцията е начинът, по който протича постоперативния период, по време на който е възможно е да настъпят редица усложнения.

Тук идва и въпросът кои са възможните усложнения и как да избегнем това да ни се случи. Оказва се, че най-честите оплаквания на пациенти след смяна на тазобедрена става са свързани с болки и оток в областта на новата става. Обикновено този дискомфорт се елиминира чрез извършване на подходяща рехабилитация. В случаите, в които болката не спада или дори прогресира, е необходимо да се обсъди вариант за отхвърляне на протезата от организма. Това разбира се е рядкост.

1

По време на възстановителния период около протезата се образува съединителна тъкан, следствие на което се ограничава подвижността на ставата, затова е необходимо колкото се може по-скорошно раздвижване и задължително реализиране на курс по физиотерапия, независимо от претърпяната травма. Много рядко (около 1%) след смяна на става, след операции по повод счупвания на бедрена кост, е възможно да настъпи инфекция. За ограничаване на този риск постоперативно се назначава антибиотична терапия.

Хирургичната процедура и понижената двигателна активност водят до намален кръвоток в крайниците. Това, заедно с редица други фактори (възраст, придружаващи заболявания, прием на медикаменти), е риск за образуване на кръвен съсирек (тромб). Когато образувал се тромб възпрепятства придвижването на венозната кръв от съответния крайник се развива т.нар. дълбока венозна тромбоза. Ако тромбът се пренесе чрез венозната система до белите дробове и запуши клон на белодробна артерия се развива животозастрашаващо състояние – Белодробна тромбoемболия. За да се избегнат тези две опасни усложнения е важно да се вземат мерки за профилактика, като рехабилитационният етап е най-подходящо да протича в специализирана болница за продължително лечение и рехабилитация.

Други възможни усложнения са: травма на нерви и съдове; продължително кървене при пациенти на антикоагулантна терапия; разхлабване или изместване на протезата при неправилна рехабилитация и др.

Всяко едно усложнение след смяна на тазобедрена или колянна става може да бъде предотвратено и навременно елиминирано ако се полагат правилни грижи по време на постоперативния период. Ето защо е важно пациентите да се възстановяват в специализирана болница за рехабилитация и да се придържат към препоръките на специалистите.

Хората в развитите държави имат уникалната възможност за лесен и и бърз достъп до здравни заведения от всякакво естество, включително и до болници за рехабилитация, за това би било лудост ако някой се самолекува в стил „15-и век“. Специалистите в този тип болници са обучени и подготвени да помагат на пациенти именно в такива болнични състояния и възстановяването става бързо и приятно за лекуващия се. Или най-общо казано избягването на усложнения започва с не създаването на предпоставки за такива!