Смяната на тазобедрената става е една от най-често извършваните ортопедични операции в света, а и една от най-успешните. Тя връща подвижността и облекчава болката при пациенти, които години наред са се борили с износване на ставата, артроза или други дегенеративни състояния. Но операцията е само първата част от възстановяването. Истинската промяна започва след нея – в рехабилитацията.
Много хора си представят, че след операцията всичко приключва – махат шевовете, изписват те и животът продължава. В действителност обаче именно следоперативният период е решаващ за крайния резултат. Рехабилитацията не просто помага да се възстанови движението. Тя учи тялото отново да се доверява на новата става, да ходи уверено, да се балансира и най-вече – да се върне към обичайния ритъм на живот без болка.
Първите дни след операцията са най-важни. Още в болничната стая започват елементарни упражнения – свиване и разгъване на глезена, активиране на мускулите на бедрото и задната част на крака, леки движения с помощта на физиотерапевт. Целта не е да се правят подвизи, а да се стимулира кръвообращението, да се предотвратят тромбози и да се „събуди“ мускулатурата, която дълго време е била обездвижена.
След изписването започва активната фаза. Хубаво е рехабилитацията да се провежда или в специализираna болница за рехабилитация, или под ръководството на кинезитерапевт в домашни условия. Програмата е индивидуална и зависи от възрастта, общото здравословно състояние и вида на протезата. В началото се работи със средства за помощ при ходене – патерици или проходилка. Постепенно се преминава към ходене със бастун, а в един момент – без помощни средства. Много важно е да се следват точно указанията на терапевта, защото неправилните движения могат да доведат до луксация (изваждане на ставата от мястото ѝ) или други усложнения.
Упражненията не са сложни, но са системни. Те включват работа за укрепване на бедрените и седалищните мускули, стабилизиране на таза, координация и баланс. Важно е да се работи и за правилна стойка и походка, защото тялото често е свикнало да щади засегнатата страна и да се движи неестествено. Тази „памет“ трябва да се пренапише с време и постоянство.
Освен физическата работа, рехабилитацията след смяна на тазобедрена става включва и обучение – как да се става от легло, как да се използва тоалетна, как да се качват стълби, какво да се избягва в първите месеци. Пациентът научава как да живее с новата си става безопасно – как да избягва резки движения, кръстосване на краката, сядане на ниски повърхности.
Обикновено след около шест седмици пациентите се чувстват значително по-добре и могат да се върнат към нормалната си активност. Но пълното възстановяване отнема между три и шест месеца. Това не бива да обезкуражава – важното е, че подобрението е постоянно, и с всяка седмица движенията стават по-естествени, а болката – все по-далечен спомен.
Рехабилитацията след смяна на тазобедрена става не е просто физическо усилие. Тя е процес на адаптация, в който тялото и умът работят заедно, за да върнат свободата, която болестта е отнела. В този период подкрепата от близките, доверието в терапевта и мотивацията на самия човек са също толкова важни, колкото и упражненията.
Истинският успех от операцията не се мери само с рентгенова снимка или степен на огъване на крака. Мери се с това, че отново можеш да излезеш на разходка, да отидеш на пазар, да седнеш с кръстосани крака в градината или да станеш от леглото без болка.