Болката в тазобедрената става често се появява постепенно. В началото започва да се усеща след по-дълго ходене или физическо натоварване, а след почивка отшумява. С времето обаче човек може да започне да изпитва затруднения при изкачване на стълби, ставане от стол, обуване или дори при обикновена разходка. При по-сериозни случаи болката се появява и в покой и започва да нарушава съня.
Тогава естествено възниква въпросът: кога консервативното лечение вече не е достатъчно и трябва да се обсъди смяна на тазобедрена става?
Решението за операция не зависи само от възрастта или от това как изглежда ставата на рентгенова снимка. Много по-важни са болката, степента на увреждане, ограничаването на движенията и влиянието на проблема върху ежедневния живот.
Защо тазобедрената става започва да боли?
Тазобедрената става свързва бедрената кост с таза и поема значителна част от натоварването при ходене и движение. Повърхностите на здравата става са покрити с хрущял, който позволява плавното им движение една спрямо друга.
Една от най-честите причини за постепенното увреждане на ставата е коксартрозата – артроза на тазобедрената става. С напредването ѝ ставният хрущял се износва, движенията стават все по-ограничени и се появява болка.
Първоначално човек може да усеща дискомфорт само след по-сериозно натоварване. Постепенно разстоянието, което може да измине без болка, намалява. Появява се скованост, а понякога и накуцване.
До сериозно увреждане на тазобедрената става могат да доведат и други състояния – възпалителни ставни заболявания, определени травми и счупвания, аваскуларна некроза на главата на бедрената кост и някои вродени или придобити изменения на ставата.
Самото наличие на коксартроза обаче не означава автоматично необходимост от операция.
В по-ранните стадии могат да се използват различни консервативни подходи. В зависимост от конкретното състояние те могат да включват физическа активност, подходяща за състоянието на човека, лечебни упражнения, физиотерапия, промени в натоварването, редукция на телесното тегло при необходимост, помощни средства и медикаментозно лечение след лекарска преценка.
Целта е да се намали болката и максимално дълго да се запази добрата функция на ставата.
Кога смяната на тазобедрена става започва да се обсъжда сериозно?
Един от най-важните показатели е доколко заболяването вече променя живота на човека.
Ако болката се появява само след сериозно натоварване и се контролира успешно, операцията може да не е необходима. Ситуацията е различна, когато човек започне да се отказва от нормални ежедневни дейности заради тазобедрената става.
Показателни са затрудненията при ходене дори на сравнително кратки разстояния, проблемите при изкачване на стълби, трудно ставане от нисък стол или легло и сериозното ограничаване на движенията. Някои хора започват да изпитват трудности дори при обуване на чорапи и обувки.
Особено важен сигнал е болката в покой или през нощта. Когато човек не може да намери удобна позиция за сън или се събужда заради тазобедрената става, проблемът вече не засяга само физическата активност.
Друг важен фактор е резултатът от проведеното консервативно лечение. Ако въпреки подходящата терапия болката остава значителна, движението продължава да бъде силно ограничено и качеството на живот се влошава, ортопедът може да препоръча ендопротезиране.
Няма определена възраст, на която задължително трябва да бъде извършена смяна на тазобедрена става. Двама души на една и съща възраст могат да имат напълно различно функционално състояние. Решението се взема индивидуално според степента на увреждане, симптомите, общото здравословно състояние и очакваната полза от операцията.
При самата операция увредените ставни повърхности се заменят с изкуствени компоненти. Целта е значително намаляване на болката и възстановяване на възможността човек да се движи и да извършва нормалните си ежедневни дейности.
Важно е обаче да се разбере, че операцията не приключва в момента, в който пациентът напусне операционната зала. Следва период на възстановяване, в който рехабилитацията има съществено значение.
Рехабилитацията след смяна на тазобедрена става
Преди операцията много пациенти вече са прекарали месеци или години в щадене на болезнения крак. Това постепенно води до отслабване на мускулатурата и промяна в начина на ходене. След поставянето на изкуствената става тези проблеми не изчезват автоматично.
Рехабилитацията след смяна на тазобедрена става обикновено започва още в ранния следоперативен период според състоянието на пациента и указанията на медицинския екип.
Първите задачи могат да изглеждат съвсем обикновени – внимателно сядане, ставане от леглото и първи крачки с подходящи помощни средства. Именно тези движения поставят началото на връщането към самостоятелност.
Постепенно упражненията се насочват към възстановяване на мускулната сила, стабилността и правилния модел на ходене. Натоварването се увеличава контролирано според индивидуалното състояние и препоръките на лекуващия екип.
При някои хора възстановяването може да продължи успешно в домашни условия и чрез амбулаторна рехабилитация. При други – особено при по-възрастни пациенти може да се получи значително отслабване на мускулатурата, придружаващи заболявания или недостатъчна подкрепа вкъщи – в тези случа специалистите препоръчват престой в специализирана болнична рехабилитация.
Целта не е пациентът просто възможно най-бързо да остави проходилката или патериците. Много по-важно е да започне да се движи безопасно и правилно, постепенно да възстанови силата си и да може отново уверено да извършва ежедневните дейности.
Не бива и да се чака болката да стане непоносима, преди да бъде направена консултация с ортопед. Продължителното ограничаване на движението може да доведе до значителна загуба на мускулна сила и физическа активност, което пък впоследствие може да повлияе върху възстановяването.
От друга страна, установяването на артрозни изменения на рентгенова снимка не означава непременно, че операцията трябва да бъде извършена веднага.
Подходящият момент за смяна на тазобедрена става е индивидуален. Обикновено операцията става реална необходимост, когато болката и ограничената подвижност вече сериозно пречат на ежедневието, сънят и самостоятелността, а проведеното консервативно лечение не дава достатъчно облекчение.
Тогава целта на операцията не е просто да бъде заменена една увредена става. Истинската цел е човекът да получи възможност постепенно да се върне към движение, активност и нормален начин на живот.